Дискусия
За разликата между книгата, е-книгата и блога
Признавам, че към темата пристъпвам гневен. Поводът за острата ми реакция е следната бележка в един блог: „ами всъщност ако е-книгите станат преобладаващия вариант книги, издателите с авторски права върху дадена книга стават тотално ненужни“.
Анонимният автор на репликата сигурен съм, че не подозира какъв огромен проблем е докоснал. Някой ще каже, че не си струва да се отговаря на случайна реплика. Да, но ако тази реплика синтезира в себе си зараждащо се и предстоящо да се развие обществено мнение, си струва да бъде обсъдена и в нейните положителни, и в отрицателните ѝ послания.
Освен това обществото ни е тотално неподготвено за неизбежните промени в книгоиздаването и книгоразпространението. Дори и да не е точна в цифрово изражение прогнозата на Сет Годин (източник: АЗ ЧЕТА) за свиване на традиционното книгоиздаване до 15% от сегашния му обем в следващите десет години, няма никакъв спор, че свиване ще има и че то ще бъде достатъчно драматичен процес (който рано или късно ще е дори обект на холивудски сценарии).
Навлизането на е-книгите поставя сериозен проблем пред цялото общество – това е проблемът за властта. Книгите са вид власт. Който владее механизмите за тяхното създаване и разпространение, е в състояние да осъществява контрол над обществото. Склонни сте да не се съгласите? Нека поговорим по темата:
КНИГАТА, НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, АВТОРЪТ, ИЗДАТЕЛИТЕ И ПРОЦЕСЪТ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
в блога, където има много повече пространство за движение на мисълта и чувствата.
Коментари, бележки или цели тематични блокове можете да изпращате по електронната поща ([email protected]). Те ще бъдат публикувани в блога на КНИГИТЕ.НЕТ.
Източник: Grigor Gatchev - A Weblog | Как да унищожим книгата. (23.01.2010)
Коментар: Стефан Пеев
Издателският бранш има нужда от такова списание!
Заслушайте се в следващите редове (или още по-добре: посетете и разгледайте целия блог на студентите Книгоиздаване IV курс). Не ви ли вълнува ентусиазмът на тези млади хора? Тяхната енергия не е ли стимул и за вашите идеи? Не ви ли тревожат образователните проблеми, пред които сме ги изправили? Ако отговорът е НЕ! Съжалявам, не можете да издържите теста за привързаност към книгата в момента. Опитайте отново. Някъде другаде. Някога друг път.
Из блога на студентите Книгоиздаване IV курс
Става дума за неголямо и леко скучновато професионално списание с фокус издателската дейност в България и по света. След много спорове и сръдни, решихме да го кръстим 4Publishing.
Идеята за това списание дойде от професор Петранка Филева, ръководител на катедра История и теория на журналистиката в нашия факултет, за което сърдечно й благодарим. Замислено като алтернатива на обичайните изпити (в случая Икономика на книгоиздаването), за нас то се превърна в нещо наистина вълнуващо!
Цяло списание за нещата, които ни интересуват! Съвсем наше, йе йе йе!
Е, голямата свобода, както знаем, означава и голяма отговорност, затова скоро дойдоха и първите моменти, в които никак не ни беше весело. Цялостната система на образованието в България никога не е била насочена към практическата дейност и затова се наложи да се учим в движение. Ние не знаехме как се оформя макро редакторска политика, как се определят теми за статии, как се проучват дадени въпроси, как се правят интервюта, как се редактират текстове, как се набират средства за отпечатване, как се контактува с печатница, как се снима корица, как се странира и сглобява списание, как се прави лого, как се осигурява логистика, как се получава ISSN, как се координира цялото това нещо и - може би най-важният ни урок - как се работи в екип!
4Publishing се издава веднъж годишно с некомерсиална цел. С първия брой от декември 2009 ние поставяме началото, като се надяваме проектът да бъде продължен от всеки следващ випуск от нашата специалност. Така студентите ще могат да създадат свой собствен издателски продукт, още преди да са се дипломирали. По този начин, надяваме се, издателите ще престанат да гледат на нас като на книжни мишки, които могат и знаят всичко само на теория, а дори ще успеем да ги впечатлим. Все пак - очертава се в близките години да работим заедно, нали така?
Още повече - издателският бранш има нужда от такова списание! Не мога да гадая колко точно генерални директори четат Publishers Weekly да речем, но наблюдавайки медийната среда в България, ми се струва, че някои от тях определено трябва да си сверят часовниците. Нашето списание - с текстовете си в ресори Свят, Тенденции, България, Маркетинг, Блогосфера и Още - е опит да повдигнем определени въпроси. Полза ще имат всички, повярвайте ми. (Източник: Книгоиздаване IV курс | БЛОГ... (24.01.2010)
КНИГИТЕ.НЕТ подкрепя младите ентусиасти!
Подкрепете ги и вие! Посетете техния блог. Научете повече за тях. Съдействайте им!
„Якото четене“ започна...
Какво му е якото на „Якото чете“ се питат сами организаторите и бързат да убедят публиката, че тази инициатива „колкото и невероятно да звучи“ ще докаже, че „тийновете и младите обичат да четата и осъзнават ползите и важността от това“. Чудесно! Да докажем това твърдение като махнем игровия характер на инициативата и всички примамливи подаръци, както впрочем и състезателния елемент. Възражението вече напира у вас? Не сте съгласни с мен? Смятате, че предложението ми убива креативността, като елиминира ключовите маркетингови елементи? Възможно е и така да се мисли. Но не крия притеснението си, че всички инициативи за стимулиране на четенето ужасно ми напомнят на стотиците вездесъщи рецепти за отслабване – рецепти, които сами за себе си в повечето случаи са полезни и водят до резултат, но... краткотраен и нестабилен. И както за да промени трайно теглото си, човек трябва да осъзнае проблема, да прецени трудностите, да събере смелост и воля да промени начина си на живот, на мислене и на чувстване дори, така и за да станем по-добри читатели не е достатъчно да прочетем повече книги и да можем да отговорим на повече въпроси.
Всъщност, за да сме добри читатели, е нужно да намерим отговора на един-единствен въпрос „Защо е важно за мен да чета?“ Опасявам се обаче, че този въпрос се ражда у всеки от нас под влияние на хората, които изграждат нашия свят, и може би в най-голяма степен под влияние на учителите. Отсъствието на обаятелната фигура на учителя, която за известен период от време в живота на подрастващите да е непосредствено олицетворение на магията на знанието, е незапълнимо с никакви игри и „яки“ инициативи.
Ако искате да обсъдим заедно смисъла на въпроса „Защо е важно за мен да чета?“ и как можем да подтикнем младите хора да открият този въпрос, е най-добре да пренесем дискусията в блога, където има много повече пространство за движение на мисълта и чувствата.
Коментари и бележки по темата можете да изпращате по електронната поща ([email protected]). Те ще бъдат публикувани в блога на КНИГИТЕ.НЕТ.
Източник: ТИЙНПРОБЛЕМ | ЯКОТО ЧЕТЕНЕ.. (15.01.2010)
Коментар: Стефан Пеев
Четенето е безкрайно по-забавно от ученето
Убеден е Станьо Желев, ученик от осми клас в Американския колеж в столицата. Симпатичният младеж направи непринуденото си признание в ефира на БТВ, коментирайки връчената му читателска награда.
На пръв поглед безобидна и откровена позиция на млад човек. А на втори? На втори поглед безобидността постепенно се превръща в отдавна позната оценка, че образованието ни не успява да достигне до света на младите хора и се разминава съществено с личностното им развитие. Младият човек свиква да гледа на училището като на необходимо зло, без което не може, но което пък лесно може да загърби, като открие „истинското“ си аз извън образованието. И понеже живеем в свят на плурализъм, трудно можем да се надяваме извънучебният избор на повечето ученици да е подобен на този на Станьо Желев.
Споделете и своя коментар за състоянието на образованието у нас, своите виждания за пътищата и пътеките на промяната, за книгите. Коментарите и бележките си можете да изпращате по електронната поща ([email protected]). Те ще бъдат публикувани в блога на КНИГИТЕ.НЕТ.
Източник на новината: БТВ | Новини... (17.01.2010 / 22:40)
Коментарът е от името на КНИГИТЕ.НЕТ.
Колко неграмотен е българинът
Така според социологът Кънчо Стойчев е правилно да се формулира проблемът за грамотността на българина днес.
Становището си видният социолог защити пред телевизионната аудитория на предаването „Нека говорят...“ с водещ Росен Петров точно на Никулден (6 декември 2009 г.).
Критиката на Кънчо Стойчев към българското образование, макар и сурова, в голямата си част е основателна. Възниква обаче неизбежният въпрос „А чия всъщност е отговорността за връщане престижа на образоваността? Може ли държавата сама – чрез бюрократичната система на МОНМ да реши проблема? Обществото като цяло само потребител на образованието ли е, или е реален субект на неговото изграждане като система?“
Източник: БТВ | Нека говорят... (водещ Росен Петров)
Люблю книгу
Книга – самый великий хранитель и двигатель человеческой культуры. Книгу ничем заменить нельзя. Книге можно помочь, облегчить пользование ею, улучшить её оформление, но отменить книгу никак нельзя.
В самом деле, книга была и остаётся самым удобным и надежным источником знания, умственного возбудителя. Книгу можно взять с собой, положить в карман, читать в любом месте – сидя, лёжа, гуляя. Её можно полистать, чтобы легко найти в ней нужное место.
Её просто бывает приятно подержать в руках, посмотреть иллюстрации, полюбоваться игрой различных шрифтов, огорчиться, если оформление книги плохое, безвкусное, или если она истрёпана. Одним словом: книга живая, имеющая жизнь.
Люблю книгу - не только как источник информации, но и как таковую. Люблю книжный беспорядок у себя на столе и порядок в научной библиотеке, люблю книжный магазин и даже тонкий запах типографской краски свежеотпечатанной книги.
Академик Дмитрий Лихачов
Източник: ПРАВОСЛАВИЕ И МИР
Не трябва да бъркаме образоваността с интелигентността
Образоваността е жива със старото съдържание, интелигентността - със създаването на нещо ново и с осъзнаването на старото като ново.
Нещо повече... Отнемете на човека всички негови знания, образованост, лишете го дори от неговата памет, но ако въпреки всичко той запази възприемчивостта си към интелектуалните ценности, любовта към придобиването на знания, интересът към историята, вкусът към изкуството, уважението към културата на миналото, навиците на възпитан човек, отговорността при решаването на нравствени въпроси и богатството и точността на собствения му език - разговорен и писмен - ето това е интелигентността. Разбира се, че образоваността не трябва да се бърка с интелигентността, но за интелигентността на човека огромно значение има именно образоваността. Колкото по-интелигентен е човек, толкова по-силно е влечението му към образоваността. И именно възниква една важна особеност на образоваността: колкото повече знания притежава човек, толкова по-лесно той придобива нови. Новите знания лесно се „вместват" в запаса на старите, запомнят се, намират своето собствено място.
Колкото повече човек знае, толкова по-лесно той придобива нови знания. Някои мислят, че знанията се тълкуват и кръгът от знания е ограничен от даден обем памет. Нищо подобно: колкото повече знания притежава човек, толкова по-лесно се придобиват нови такива.
Способността за придобиване на знания - това също е интелигентност. И освен това, интелигентът - това е човек от „специална порода": търпим, свободен в интелектуалната сфера на общуването, не поддаващ се на предразсъдъците - в това число и от шовинистичен характер.
Много хора мислят, че един път придобита, интелигентността след това остава за цял живот. И дълбоко се заблуждават! Пламъчето на интелигентността трябва да се поддържа. Да се чете, и да се чете изборно: четенето - това е основният, макар и не единствен, възпитател на интелигентността и най-важното нейно „гориво". „Не гасете духа!" Много по-лесно е да се научи десети по ред чужд език, отколкото трети, по-лесно е да се научи третия, отколкото първия.
На своята вечер в Останкино, която се излъчваше по телевизията, аз изказах една мисъл по повод на това, че човек не може да се престори на интелигентен. Може да се престориш на добър, щедър, дори дълбокомислен, мъдър, и все пак (особено, ако процеждаш думите, като изпускаш дим от лулата), но на интелигентен – никога.
Академик Дмитрий Лихачов
Източник: ХУЛИТЕ.НЕТ
