Как се учи учителят. Практически съвети за учителското всекидневие

Монографичното изследване се занимава с проблема за автореминисценциите, за това, как нови текстове в творчеството на даден автор се създават по следите на стари текстове, чрез техни трансформации, чрез обиграване на техния креативен потенциал – недоизговорени значения, останали закодирани в паметта алтернативни версии, недоразработени конструктивни принципи. Текстовете се разглеждат като продуктивни ядра, излъчващи креативна енергия в полето на авторовото творчество, възприемано като сложно организирана, едновременно уравновесена и спореща със себе си творба. Изследването се разработва на кръстопътя на различни науки – литературознание, антропология, когнитивистика. Теоретическите идеи се илюстрират богато чрез анализи на творби на автори от българската и световната класика: Вазов, Ботев, Елин Пелин, Яворов, Фурнаджиев; Гогол, Достоевски, Блок, Бодлер, Кафка. Книгата е спечелила конкурс на Национален фонд „Култура“.

Книгата е предназначена за научни специалисти в областта на литературознанието, антропологията, когнитивистиката, филологията, за учители и студенти, както и за всички интересуващи се от тайните на литературната творба и литературното творчество.

За автора

Ст.н.с. дфн Радосвет Коларов (1942) завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1975 г. работи в Института за литература на БАН като научен сътрудник, чете лекции по български език и литература в университетите в Лондон и Оксфорд (1979–1981). Главен редактор е на сп. „Литературна мисъл“. Научните интереси на Радосвет Коларов са насочени към литературната теория и поетика, наратологията, когнитивната поетика, към изследване на фунционалния строеж на литературната творба и разкриване на нейното идейно-художествено единство. Трудовете му са публикувани и в редица чужди издания. Автор е на книгите „Звук и смисъл. Наблюдения над фоничната организация на художествената проза“ (1983), „В художествения свят на романа „Хоро“ (1988), „Елин Пелин“ (1995), „Литературни анализи“ (1995).