За всички онези, които познават дейността и научните ми творения, както заглавието, така и съдържанието на настоящата книга ще изглеждат малко странни. Бързам да ги успокоя: тя е малко отклонение от досегашните ми занимания, но същевременно е и неразделна част от тях.
Гръцката дума „триптих" означава „троен". В нашия език тя обикновено се употребява за картина (най-вече икона!), която се състои от три части, от които двете странични се сгъват върху средната. Избрах употребата й в заглавието на книгата, защото тя се състои от три части, свързани една с друга. Общото, което ги обединява, е не само словото, но и идеята за същността на нашата история и историческа съдба. Разбира се, изразените от моя страна в тази посока мисли и схващания в никакъв случай не претендират за обобщаване и дефиниране на непокътваеми постулати. Писани или казани по някакъв повод, те са систематизирани в настоящия триптих, за да могат да изразят позицията ми по различни въпроси от научна, общочовешка, гражданска и национална гледна точка. Дотолкова, доколкото съвпадат с гледищата на част от моите съвременници, те изразяват онова историческо време, което съвместно изживяхме, изстрадахме и изгубихме в надежди и очаквания. Надявам се, че тази книга ще привлече вниманието не само на историци и хуманитаристи, но и на всички, които са склонни към размишления върху нашата история и съдба.
От дясната страна на триптиха поставих своите малки изповеди и откровения. Те са под формата на интервюта и изразяват личните ми възгледи както за миналото и моите занимания с него, така и за съвремието. В тях обективната преценка е съчетана с дълбоко субективистично отношение. Публикуването им в различни печатни издания (вестници, списания, книги) ми позволи да узная не само ефекта им, но и мнението на моите близки хора и съидейници за тях. Вижданията на противницитена моите схващания така и не станаха известни. Дано те не са изцяло отрицателни. В края на краищата всеки има право да изрази своето мнение. След настъпилата от 1989 г. промяна поне се даде пълна свобода на словото като отдушник от спохождащите ни мъки и неволи. Може би именно това лекува изстрадалите ни сиротни души.
По-нататък в книгата поставих словата, които също заемат част от моята мисловна и словесна дейност. Като университетски преподавател в продължение на близо половин век посветих много време на говоренето пред българска и чуждестранна аудитория. Очевидно това не бе достатъчно, защото и много доклади изнесох пред различни конгреси, конференции, симпозиуми, кръгли маси и всякакви други научни и други сборища. Оказа се обаче, че и това не бе достатъчно, за да задоволи нагона ми към логорея, поради което използвах и други удобни случаи (сватби, откриване на изложби, годишнини, погребения и др.), за да упражнявам словесната си еквилибристика. Що да се стори - професия!
В последната част на книгата се опитах да се представя и като философ на историята и мъдърстващ теоретик на съвремието. Не мога все още да преценя дали тук съм имал успех, макар че още от ученическите и студентските години се опитвах да размишлявам и да се правя на дървен философ. Въпреки всичко не посмях да включа ранните творения на философстващия си разум. Размишленията, записани от мен в различно време и по различни поводи, дълго време оставаха за моя лична употреба. Правя ги публично достояние, за да разкрия позицията си на историк-професионалист и на гражданин. Дано някому и за нещо те да се окажат полезни.
Кой е академик Васил Гюзелев
АКАДЕМИК ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ е роден в село Раковски, днес квартал на Димитровград в 1936 година. През 1954-1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на Софийския университет и се дипломира със защита на дипломна работа "Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни" с научен ръководител професор Атанас Милчев. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема "Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)" (1971). През 1972-1982 е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. Хабилитационен труд: "Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век." Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на Софийския университет (1974-1984) и на Секция "Средновековна история на България" в Институт по история при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на Националния исторически музей (1975-1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет (1982-2003). През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "Лудвиг Витгенщайн"). Член-коренспондент (1995), а от 2003 г. - редовен член (академик) на Българска академия на науките. Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон. Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, университета на гр. Кьолн, Лайпцигския университет, Великотърновския университет. Носител на международна "Хердерова награда" (2003). Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.
Източник: УИКИПЕДИА
Споделяне
